На чаша от любимото ми бяло вино. С догаряща цигара в пепелника. Запалени свещи на перваза. Гледам  тъмнината и се дава из луната. И пак мразя шибаната неделя.

Мислех, си че никога до сега не съм попадал на правилната „жена”. Може би преексплотирам странностите си. Знам ли и аз. Да си кажа, често не искам. Обикновеното ме подтиска. Разлиствам бавно спомените си. И с учудване установявам, че аз нормална „жена” не съм имал. Всички са до една чалнати. Навярно ги избирам по свой образ и подобие. Знам ли и аз.

В последно време все се сещам по някой повод за различни отминали през живота ми жени. Явно остарявам, понеже никога не се впускам в спомени. Не обичам миналото за мен „дрогата” си е настоящето.

Втора чаша вино и да се върна на мисълта си (ако все пак я намеря).

Може би е просто носталгия. От доста време не вярвам в приказки. Ако си позволя да повярвам после боли, а ме боли не за мен а за тях!

Може би някой ден ще седна и ще разкажа за жените който съм „познавал”.

Защото си мисля, че си струваха...

Мисля, че ще открия хубави спомени, скрити някъде из главата ми. И ще останат непокварени...

Така като на странен човек, ми се случват винаги странни неща. Познавах странни жени, със страни лица и още по странни сърца. Често ми казват, че живея в свой си измислен филм, без дублаж и ни един ред субтитри.

А винаги искам само едно когато обичам да го правя с цялото си сърце и да не мога да мразя.

За сега успявам - но ролите се менят......

Без това не разказвам почти нищо за моя живот и нещата който ми се случват. Все си ги трупам и си ги пазя. Не казвам за хубавото или лошото не казвам ни ред за мечтите. А може би времето е дошло и съм се насител на „живи” спомени.

Ще ги разкажа някой ден.

Ще разказвам така в сякаш всички са „добри”.

Ще разказвам така никой на не го „боли”.

Ще разкажа за това как хората се променят пред очите ви...а вие осъзнавате, че те винаги са били такива. И просто на нас ни се искало да са „други”. Ще разказвам предимно за хубави неща, все пакJ

........и чаша бяло вино

 

 

 

 

 

шардонето върши чудеса понякога...

с него спомените оживяват...а
жените сме чалнати по принцип...
поне някои от нас...но май в това
ни е чара...немислиш ли?!?!
*arashi*

ами не го обичам червеното.
аз нали това харесвам във вас, че сте ЧАЛНАТИ!
мисля, ама напоследък ми вреди :) :) :)

поста значи...:)

...човек да е чалнат, ако има и други чалнати около него. Лошото става, ако си чалнат сред нормални...