Бъркам си в носа и си мисля: да ходя, или да не ходя.
С такива фундаментални въпроси съм закърмен, често, нали, такова, разбираш го, задавам тъй - Да пия или да не пия….ама то отговора е все един, да го еба. Ще се пие или както отговаряше Бат Тончо кът му звъни телефона привечер, той вече с пижама и ще го хърка, че дига го телефона, де. Говори к’вото говори и вика:
- Не ми се пие, ама не можи, Никито тъй каза. Ще се пиеееее.
Преоблича се и бегом- да нагъва.

Ама той въобще въпроса, топчестия въпрос си беше друг де, начало в 07:05, да се ходи в ТУ, ама аз надигам, праскам часовника и простенвам:
- Човече ставай, ще ходим на упражнение.
- Заспивай, ти си луд
- Ми убо.
Час 09:00, трябва да се цъкнем вече на таз лекция, да го………а, и ставай
- Ти си луд, още малко и ще станем да го ядем.
Час 11:05, дигай се да го ядем и да ходим до това скапано ТУ.
- Ставаме, ве, ставаме, само след малко.
Час 12:05, надигане, пикане, сране и кафе с общи думи кой к"вото го влече.

Час 12:35, закуско-обяд с елементи на десерт (компот, в най добрия случай- може и от сливи да е)
Кеф ТУ, малко зарибявка и коментарчета, “таз ако я фана как ще оплевим градинката”, “писи обичам те, а й ся бягай за Бира” или “Ако ми сготвиш, аз ще ти изтрепя хлебарките”, а може и “Такъв чертеж ще ти спретна аз на тебе бе мацо, че ще ти разбия изометрията ”.

И после бири и пак бири и... кой каза бира.... Хубаво нещо е то живота.
Купон, напиване много здраво, разбираш ли ся.
Тръгваш да е таковаш или в по лошия случай да си се прибираме. Прибираш се, прибираш се, ама далеч да му се не види и блока му. Асансьор нема, а 16 етаж е по- близо до господа, отколкото кардинала на Ватикана. Зор “анд”, пак зор, много то убо на цялото бъхтене до горе, че ти действа супер трезве. Така се и запознахме с крокодилите от долния етаж. Тъмница, щото едно и ти пресвятка пред очичките.

Лампа тип улична, един брой, да, 17 етажен блок в смисъл на последния етаж и свети между процепа на стълбището. Това му викам аз романтика. Прибираш се у комшийките, супер, само да не те забухтят с някой тенджера, да ги еба.
Май им хареса да се прибираме у тях, да им се не види.

Я, и ся за Бат Тончо, с една дума пич. Не да е някой такъв случаен субект, ама той ако си беше останал на село ще да е поне с ранг на селския бик.

БатТончо и колет:
Колет за Бат Тончо, а ние треперим от глад, чакаме го като вълци стадо овце в зимна румънска приказка. Идва с 18 кила колет, и разфасовка, а ние вече да плачем от радост. Колет с ярък червен маркер, целия надраскан с надпис чета: “ЧУПЛИВО, ВНИМАНИЕ, ОСТАВЯЙ ЛЕКО, ТРОШЛИВО, и пак ВНИМАНИЕ и ЧУПЛИВО” с картон от страни получател и изпратил.

Вади, вади и пак вади, картофи, ама 15 кила картофи, да го еба- 18 кила колет, 15 от тях картофи, останалата част чушки, дето са натъпкани в пластмасови шишета (бутилка “пепси” сцепена надве пълна с чушки и залепена с тиксо- цел: икономия на буркани). И Бат Тончо го отнесе.

Бат Тончо пак с колет, смърди се не трае, а те му заклали коча, дето са израснали заедно. Бат Тончо, със сълзи в очите, яде коча, а ние със сълзи на очите и пръсти в носа псуваме на терасата.
Бат Тончо пак го отнесе.

Бат Тончо и бира:
Бат Тончо, бягай за бира. И Бат Тончо бяга…16 етаж, няма асансьор, със сака на гръб от 10 човека всеки иска различна марка бира минимум по 2-3 бири на човек. Ама Бат Тончо пич.

Бат Тончо с рожден ден:
Бат Тончо има рожден ден,
Той- спи.
Ние- чакалим да стане 00:00 ч.
Той- хърка.
Ние- взима “сезал” от колета му, и правим мрежа над леглото (мрежата се оплита между страните на леглото)
Той- много хърка.
Ние- Нагласяме “на теслата дръжката” на уредбата.
Той- се размърдва.
Ние- спи си Бат Тончо ,спи си, няма нищо.
Той- пак хърка.
Ние- мятаме одеало върху “сезала” и нагласяме двете колони на уредбата от двете му страни на главата.
Той- ами, той вече е рожденик.
Ние- Пускаме на теслата дръжката до дупка.
Той- се стресва и се оплита във въжетата, с одеало на главата и две колони в леглото.
Ние- пием, и пак, и пак, и пак ще си пием.
Ех тоз сопол, няма излизане.

Бат Тончо и екскурзия:
Бат Тончо го напихме здравата, на другия ден той заминава с целия си курс на екскурзия.
Вечерта:
- Ама аз съм на екскурзия,
ние:
- Ами и ние сме, ама само по още едно.
Така, докато не останаха живи. Бат Тончо спи и съответно се успива. Бат Тончо се стресва и си вика такси от телефона пред блока. Бат Тончо заминава на гарата, ма е изпуснал влака. Бат Тончо продължава да гони влака до следващата гара. Бат Тончо стига влака. Бат Тончо няма пари за такси. Бат Тончо се прибира до блока и си взима портфейла от уличния телефон и си плаща таксито.

Бат Тончо номер.
На Бат тончо пак му правим номер, все ходеше по чехли, а и без това му откраднаха маратонките. Че, му залепихме чехлите за балатума с “кана колит” Бат Тончо става от сън и обува чехлите. Следващ момент Бат Тончо пада на земята, а чехлите на място. Бат Тончо става, обува наново чехлите и започва да блъска с цел да се отлепят. Ние откачаме от смях, ама той не се усеща. Бат Тончо отлепя едната и продължава да се бъхти по другата. След окончателно приключване и с втория чехъл, Бат Тончо сяда на леглото въздиша и изцепва:
- Абе, Ники, тука май трябва да поочистим малко.
Ники:
- Правилно, Тончо е, вземи, премети.

Бат Точно гъзар:
Бат Тончо гъзаря, час и половина се стяга, гелосва и счесва за парти. Ние минаваме да видим партито 30 коча скачат в кръг без една жена, яко…..взехме им пиенето и това беше.