2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Предсмъртно писмо на Г. Маркес
Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла,
и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко,
за което мисля сега...
..........Ще оценявам нещата не по стойността им,
а по съдържанието.
..........Ще мечтая много.
..........Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на
очите отнема светлината за 60 секунди.
..........Ще бягам, щом другите чакат.
..........Ще слушам, щом другите говорят.
..........И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
..........Ако Бог ми дари парченце живот...
..........Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болката на бодлите им и нежността от листенцата.
..........Ако Бог ми дари парченце живот...
..........На всички хора ще им кажа,
че винаги съм ги обичал.
..........Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци
ако не искат да се влюбват, защото
били стари.
..........На старците ще обясня, че смъртта
идва не със старостта, а със забравата.
..........На децата ще им дам крила, но
ще ги оставя сами да се научат
да летят.
..........А на жените...ще им призная, че
цял живот съм ги обожавал.
..........Ако Бог ми дари парченце
живот...
..........Ще се обличам съвсем простичко,
ще легна на слънце и ще разголя не само тялото,
но и душата си. И цялата си злоба ще
я извадя върху късче лед и ще го оставя
да се стопи на слънцето.
..........Научих твърде много от вас,
хората до мен.
..........Разбрах, че всеки иска да живее на
върха на планината, без да си дава сметка, че
щастието е по пътя към върха.
..........Усетих, че за да помогнеш на другия,
когато е в беда, трябва да го
гледаш от долу нагоре, а не обратното.
..........Научих толкова много от вас,
хората до мен.
..........Но всичко ще потъне в забрава
и ще погине, когато ме затворите в куфара...
..........Тогава аз наистина ще започна да
умирам.
..........Приятели, дано не ви тежа като
верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми
пишете! Не ме търсете!
..........Искам само да чуете сега словата
ми.
..........И да почувствате, че нещо се променя.
8 Октомври, 2000. Габриел Гарсия Маркес.
Прощалното писмо на Габриел Маркес!
Прощалното писмо на Маркес
я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето."
...............................................
!!!
нека падне нощта.
Нивата е изорана, дворът-премет
къщата е разстребена.
Всяко нещо е на мястото си.
/Извинения за неточния цитат/
Лека вечер!
22.06.2007 06:36
Когато от земята аз си тръгна,
а вий останете без мен сами,
ще искам да се върна и прегърна
две мънички,две истински звезди.
Очите ми в дъгата потърсете
и смейте се,когато дъжд вали,
аз от отвъдното ще ви помахам
с безбройни капки дъжд,
вали,вали...
Когато слънцето изгрява сутрин,
или когато от студа без мен ви заболи,
усещайте,че любовта я има,
че моето сърце ви я дари.
Когато над света се спусне мракът,
когато и небето е само,
и без звезди,
до вас ще бъда,
и без мен
по-малко ще боли...