Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2007 09:41 - Предсмъртно писмо на Г. Маркес
Автор: onex Категория: Изкуство   
Прочетен: 4797 Коментари: 6 Гласове:
0



Предсмъртно писмо на Г. Маркес
Ако Бог ми дари парченце живот

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла,
и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко,
за което мисля сега...
..........Ще оценявам нещата не по стойността им,
а по съдържанието.
..........Ще мечтая много.
..........Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на
очите отнема светлината за 60 секунди.
..........Ще бягам, щом другите чакат.
..........Ще слушам, щом другите говорят.
..........И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
..........Ако Бог ми дари парченце живот...
..........Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болката на бодлите им и нежността от листенцата.
..........Ако Бог ми дари парченце живот...
..........На всички хора ще им кажа,
че винаги съм ги обичал.
..........Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци
ако не искат да се влюбват, защото
били стари.
..........На старците ще обясня, че смъртта
идва не със старостта, а със забравата.
..........На децата ще им дам крила, но
ще ги оставя сами да се научат
да летят.
..........А на жените...ще им призная, че
цял живот съм ги обожавал.
..........Ако Бог ми дари парченце
живот...
..........Ще се обличам съвсем простичко,
ще легна на слънце и ще разголя не само тялото,
но и душата си. И цялата си злоба ще
я извадя върху късче лед и ще го оставя
да се стопи на слънцето.
..........Научих твърде много от вас,
хората до мен.
..........Разбрах, че всеки иска да живее на
върха на планината, без да си дава сметка, че
щастието е по пътя към върха.
..........Усетих, че за да помогнеш на другия,
когато е в беда, трябва да го
гледаш от долу нагоре, а не обратното.
..........Научих толкова много от вас,
хората до мен.
..........Но всичко ще потъне в забрава
и ще погине, когато ме затворите в куфара...
..........Тогава аз наистина ще започна да
умирам.
..........Приятели, дано не ви тежа като
верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми
пишете! Не ме търсете!
..........Искам само да чуете сега словата
ми.
..........И да почувствате, че нещо се променя.

8 Октомври, 2000. Габриел Гарсия Маркес.



Тагове:   писмо,   Маркес,


Гласувай:
0
0



1. vipusk06 - :)
01.06.2007 10:35
хубаво е!
цитирай
2. tajnax - обичам много Маркес!
01.06.2007 20:22
обичам много Маркес!
цитирай
3. elfche - Това е много хубаво
02.06.2007 10:13
Иска ми се всеки не да чака да му се даде парченце живот, ами сега да се опита да "цялата си злоба ще
я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето."
цитирай
4. deninosht - !:)
02.06.2007 13:54
щастието е по пътя към върха.
...............................................

!!!
цитирай
5. injnina - И когато нежеланата от хората пристигне...
06.06.2007 00:35
ще кажа-денят бе хубав,
нека падне нощта.
Нивата е изорана, дворът-премет
къщата е разстребена.
Всяко нещо е на мястото си.
/Извинения за неточния цитат/
Лека вечер!
цитирай
6. анонимен - iva
22.06.2007 06:36
На синовете ми


Когато от земята аз си тръгна,
а вий останете без мен сами,
ще искам да се върна и прегърна
две мънички,две истински звезди.
Очите ми в дъгата потърсете
и смейте се,когато дъжд вали,
аз от отвъдното ще ви помахам
с безбройни капки дъжд,
вали,вали...
Когато слънцето изгрява сутрин,
или когато от студа без мен ви заболи,
усещайте,че любовта я има,
че моето сърце ви я дари.
Когато над света се спусне мракът,
когато и небето е само,
и без звезди,
до вас ще бъда,
и без мен
по-малко ще боли...


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: onex
Категория: Изкуство
Прочетен: 221278
Постинги: 106
Коментари: 348
Гласове: 2557
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930