Един въпрос с един отговор ако утре не съм жив? Бих искал да знаеш!

Сега телефона е на една ръка разстояние но нямам сила да го вдигна и да ти се обадя. Ако преодолея себе си бих могъл да позвъня. Мога да намеря сила някъде там, но НЕ, няма да посмея. Не трябва да те тревожа, не трябва да рониш сълзи. Бих искал да ти кажа да не плачеш. Да не тъгуваш, да се радваш на поне един хубав миг прекаран със мен. Да се сещаш за пръснатите свещи за хубавата музика за разговорите до зори. Искам да се сетиш как ни обливаше дъжда в гората. Искам да си спомниш за дългите разходки който бяха само наши. Искам да си спомниш как държахме ръцете си до сутринта легнали на земята. Искам да си спомниш как потрепваше в прегръдките ми. Искам да се сещаш как света беше в краката ни. За това как за няколко мига вдъхна в мен повече живот отколкото натрупалите се години. Бих искал да ти кажа, че и утре ще има слънце. Бих ти казал, че лъчите ще греят само за теб ще се спускат нежни слънчеви езичета по красивите ти рамена. Бих искал да ти кажа, че във въздуха се носи аромата на ухайното ти тяло, че ще успее да го довее до мен където и да съм. Искам да знаеш, че ти разчупи вкамененото ми сърце. Накара го да се слее с твоето да бият заедно да вдъхват сила във всеки от нас. Искам да се радваш и да даряваш света със своята усмивка. Да цениш всяка глътка живот, да дишаш с отворена душа. Всеки стон и всяка дума да знаеш, че си заслужават. Искам да знаеш, че дори никога да не те видя отново, че ще те помня завинаги. Искам ти, да не ме помниш, да забравиш всичко за мен. Но нека остане в спомените ти поне частица от сладкото чувство на опиянение с което ме даряваш ти. Никой не заслужава сълзи. Знай, че винаги всичко с теб е било истина и само истина. Помни, че винаги вярвам в теб дори повече отколкото в себе си. Не сме говорили и ако то помага нека забравиш. Ако е по лесно забрави всичко. Ще ме радва това, че ти си добре. Възхищавам се на това, че си силна на това колко си истинска. Знам, че няма да те видя. Знам, че не ти е до мен. Знам, че моите чувства са различни от твоите. Знам, че искаш да си сама. Знам, че можеш да ми се обадиш и да ме излъжеш. Знам, че аз ще ти повярвам. Знам, че не искаш да го правиш. Знам, че светът е малък за нас. Знам всичко и го разбирам. Знам, че те обичам. Целувам те, завинаги.
Знам, че мога да умра тази нощ...

Много съдържателно и истинсо!Никога не съм имала такова обяснение от мъж и благородно завиждам на обекта към който е това послание.Тъжно е за съжаление , че не очакваш отговор на чувствата си.
Надявам се да не умреш все пак.....!

М , няма да уре бе. Вероятно скоро просто няма да обича. Което е ОК мен ако питате.

ако си мислите, че лесно се умира......... :) :) :)

"малка смърт е всяка раздяла"