Бъркам си в носа и си мисля, таз да я еба ли да не я еба ли! Не, че ми се ебе толкова, оня ден ебах една. Ама тя една такава загоряла ти казвам, 100 % съм сигурен, че беше по- загоряла и от мен. Такова, не че аз съм кой знае колко загорял, ама си я праснах. Вчера влизам под душа в 19:15 след 30 минутно чакане на водата, и таман сапунисвам Биг Боса, и се сетих за нея, да я еба, че като ми тръгна...префугирах плочките от раз. Беше яко парче, в буквалния смисъл, аз си мислех през цялото време виждам двойно заради първака на Кюрето, да го еба. Кът, на Кюрето първака втора ракия няма, страшна работа. Такова чудо, аромат 6, сила 6, мекота 6, антимахмурлийска 6, и а си ударил 600 грамка и ти си 6. Ама не пълно 6, ами направо си шест без десет, гюбек парлама. Извадих нещо от носа, айсектир – топчица. Обърсах я в тапета дискретно на равно с пружината, за да не си личи. Погледнах към другото легло, оня идиот дето ми го на тресоха, ме гледа вторачено, как ме стряска само чукундура му с чукундур, де се извъди такъв да спи с отворени очи. Аз му говоря оня ден, той не мърда а ме гледа, подвикнах му никаква реакция, а, викам си сигурно се е напушил. Напушил, ли бегом към гардероба, разхвърлям чувала с мръсните чорапи, вадя кутията от а”идаса, и броя корените. Само да ми е пипал чубричката, и ще го завия в чертеж и съм го хвърля през джама, неговата мамица зубърска. Да си дойдем на въпросчето, да я еба ли... звъни, става 10-15 пъти, ама аз и викам чертая ма, не видиш ли, че има да наваксвам, ти кът си жена и за две свирки, си готова. Ама аз трябва зарад тези свирки, една седмица да не спа. Пък кога и свирки има пак добре, ами кът и тях ги няма, хем чертая, хем се дърви Биг Боса. Дърви са, ти оня му чеп, ама се дърви като на пияна винсаджийка първокурсничка, тъй се дърви. Да взема да я прасна, какво ша му е, няма казвам на никой, кога е по- мръкнало, ще се намърдам у тях, пък може и да ми сготви нещо. Те тези охранените, не са на маргарин Калиакра, би”ля тате”им ги замеря с колети през два дена. За моето момиче а на тате тръчицата, на ти тоз бут, да ни заслабниш. Знам ги аз тез селски девойки, без пръжки и сланина, хич не засядат. Ко, като съм от градско, че и аз ям сланина, ша ям как няма да ям, тоз маргарин му преслушах дискографията, да го еба. Ами ако я боцна с Биг Боса, и ма усетят, няма да мини пак номера от оня ден, дет им виках, че не съм я ебал, само е примамих да се съблече и взех бельото за да си направя калъф за леглото. Вързаха са аверите, щот бях се маскирал като Мики Маус на 24, но тоз път няма да има управия. Знам си аз късмет-чето, още от първи курс се светнах, къф. A като се насмукахме на 16 етаж, в оня ти Митю бръкнах с две ръце в Ел. таблото и натискам копчето за първия, а то ми пресветна и си казвам- кога стигнах и до диско, бах та в играча. Ама Митю ме издърпа и прекрати светлините, а аз точно щях да се цъкна на дансинга. Тарикат, оня подпрял ме с пилона, да не го засвятка и него, после хем ръцете ма болят, хем гъзеца свит. Една седмица не моа, да се изсера, то знам че няма много материал за рециклиране, ама моеше поне да изтърколя никоя барабошка от хорска срама, така не бях стискал откакто ни са строши кенефа и 10 дена срах ме в комшите. Тогава голям резил, нанасяме с в новата стая, бягам до макета и нося 3 бутилки “кислол” и си мисля- разпръсквам го навсякъде и отивам да пия бира, като свърша парите и се връщам, да поливам с вода. Да, ама като бързаш, за учене и все така става, поливам си и таман стигнах до третото шише, дърпам сезала на казанчето. А не ще ве, а сезала як от ония розовия, дет ми увива баба колетите, че не ще. Дърпан аз със все сила, и си мисля за бира. Увиснах с цяла тежест и тогава като фръкна оная ми ти там работа дето пуши дупката на казанчето, засили се към мен, аз скачам от кенефа, хвърлям канапа, и пада ти оная далавера баш в кенефа. А гледам го здрав, ама тежестта на земята, поглеждам тогава вътре и зее дупка. Мамицата му, как ще го оправя тоз кенеф. И тука разбираш ли почва екшъна, отиваш ти при оная ми ти чанта, коменданшата. Тя колко ги е дъвкала и дървила а ти ще пикаеш срещу вятъра. Тъй, викам, в кенефа дупка, не можем да обрулим крушата, де се вика. Тя- амииииий как така дупка, той си беше цял. Цял, цял ама сега кът изхлузиш лайнето и ти тупва у краката, освен да го събирам в легена?!?!?. Ще го оправим, ще кажа на майсторите, и тоз разговор всеки ден в продължение на две седмици с по честа употребата на думата майка в него. Накрая няма начин, ще ходим за кенеф, да го еба. Не се издържа вече, търпеше се двойна такса за кенефа в бирите, ма вече ме гледат на кръв и не ме пускат да влезна. Хор”та ходят на лекции в университета, а аз ходя да сера, да го еба. Живот ли е това, да я еба. Така, че на складовете за кенеф, търсим и търсим, да е нещо 2-3 качество дет се вика примиционален. Накрай не се издържа и грабнахме една чиния, отстъпка ни направиха за седало то- съжали ни женичката - студенти без кенеф ( а погледа ни един такъв, примрял изпълнен със смирение и още нещо). Дай на рамо, щото такситата не ни спират, хората ни гледат кът насрани, е ми кво да се прай у тринаиската с чинията. Гледаха на, смяха се, плакаха, но ние джилязо паметници с достойнство си чакаме великото сране. Тургаме кенефа на рецепцията, и майстора за ушите да фашта да го зациментира и да има хепи енд със сране у края. Като поука ми остана колко е важно срането за нашето място като биологична единица в съвременния свят. За малко да кажа като обеца на ухото, ама се сетих за онези висящи мазни миризливи работи дет, ме преследваха на яве и на сън 2 седмици. Ще я еба, ама на кенефа ще я опуцам!!! 


постнато и тук; http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1926

When will you post again ? Been looking forward to this !